5 неща, които ще правите различно с второто дете

Очаквате второто си дете? Въпреки че това бебе ще бъде обичано точно, колкото и първото, голяма част от майките на повече от едно деца ще ви кажат, че второто променя правилата на играта. Тоест бебе номер 2 ще промени играта ви като родители. И това не е задължително лошо.

Ето няколко неща, които вероятно ще правите различно, когато станете майка за втори път.

Ще преодолеeте периода с глупавите дрехи

С първото ми дете имах колекция от разкошни дрешки, великолепни малки роклички и комплектчета, както и плетени на ръка одеялца. Перях всичко с деликатен, подходящ за бебета препарат и закачах всичко в детското гардеробче, подредено по сезон и размер. Когато излизахме навън – например за месечните посещения при педиатъра – я обличах в отиващи си дрешки с лигавниче и обувчици в тон. (Обувчици! В тон!) И ако безценното ми момиченце се олигаваше? Пълна промяна на облеклото.

Второто ми дете обаче носеше подбор от оплюти и лекьосани дрехи, наследени от по-голямото, които дори не бяха сгънати и бяха натъпкани в горното чекмедже на гардероба. Горкото дете изкара първите четири месеца от живота си в леко влажна блузка (Лигавник? Какъв лигавник?) и мисля, че не се притеснявах да го обувам само с чорапи, докато накрая вече можеше да носи обувки и да стои с тях. А какво стана със специалния бебешки перилен препарат? Мръсните ританки на второто биваха хвърляни директно в коша с мръсно пране на цялото семейство.

Вече няма да ви е страх от микроби

Много жени, включително и аз, се превръщат в тотални хипохондрици, щом станат майки. Изведнъж осъзнаваш, че светът е пълен с микроби, които само чакат да заразят безценното ти, малко, беззащитно бебе! С първото преварявах бутилки и биберони всекидневно, бършех играчки с органични „кърпички за играчки“ (да, има такива) и изразходвах литри от дезинфектант за ръце; имах една бутилка, стратегически позиционирана до входната врата и друга по-малка, която се мотаеше в чантата с памперсите за лесен достъп. На никого не беше позволено да пипа бебето, без да си е измил ръцете.

И ако подсмръкнеш, закашляш се или кихнеш – само веднъж – реагирах с:

„Моля, стой надалеч, защото очевидно си болен, а аз не искам никаква болест покрай бебето ми.“

С второто едва ли не се радвах на микробите. Ако си изпуснеше бибата на пода, я вдигах, избърсвах я в крачола на панталона си и му я подавах. Никога не забърсвах пазарската количка, преди да го монтирам в нея, а понякога минаваха дни, без да бъде изкъпан (аз също). Освен това ядеше и много чипс от пода, защото...

Домакинските стандарти се променят

Като чисто нова майка на едно бебе, все още успявах да поддържам къщата чиста, да се справям с прането, да подреждам играчки. С бебе номер 2 имаше цели дни, в които не съм изпразвала съдомиялната, прането се трупаше около мен и ако успявах да пусна прахосмукачка веднъж седмично, направо сцепвах. С второто дете всеки шанс да седнеш или полегнеш си е безценно удобство – майната им на чиниите. „Винаги ще има още чинии, пране и подреждане, но дрямката те държи нормален“, казва майката на две деца Анита Бел.

Ще се откажете да документирате всяка малка стъпка

Имам прекрасно подреден бебешки албум с най-важните първи моменти на дъщеря ми. Имам снимки и видеа как прави всичко – пробва солета за първи път, спи, близки кадри на порастващи зъбки. С второто имам снимки от болницата и три години по-късно нямам идея къде са. Нямам албум за сина си, не съм сигурна къде и кога проходи и повечето от снимките му като бебе са правени от 3-годишната му кака с моя телефон (което ще рече: не са на фокус и са размазани, защото са правени от 3-годишно).

Желанието ви да хвърчите насам и натам ще се поуталожи

През цялото време се притеснявах за първото си дете. Достатъчно ли се храни, спи и ака? Дали „Мики Маус Клуб“ не ѝ промива мозъка? А ако се удареше, да я гледам да плаче... Имах чувството, че и аз мога да се разплача. Но когато се появи второто, това малко се намали. „Когато първото дете падне, го прегръщаш цяла нощ. С второто си „Живо ли си?... А, добре“, казва майката на две Марни Фиш Нейтънсън.

И всички среднощни търсения в мрежата за това кои са най-добрите нощни памперси или как да разбереш дали детето има температура, без да му слагаш ректален термометър, ще отшумят от самосебе си.

„Като млада майка, търсех всичко“, казва Оливия Хоуел. „С второто дете увереността ми беше до небето, просто повечето неща, свързани с новороденото, не са толкова страшни.“ Моника Банкс, друга майка на много деца, се съгласява: „Различното втория път е, че не се стряскаш толкова“, казва тя. „На всеки 20 минути проверявах дали бебето диша. Подлудявах се за количеството кърма, чудех се дали синът ми качва достатъчно. Втория път си дадох сметка, че може и по-спокойно, страхът вече го нямаше.“

Амин, сестро.

Кери Уайра Дайнийн